Сезоните понякога – особено април и неговото синьо небе, дъждове и забързаност – ни връщат към миналото и към спомени, но ни и хвърлят напред, в усещане на пробуда, на копнеж. Като звездите на небето, защото те все още ни отпращат в други вселени. А телевизорът бръмчи – чуваш го, докато разчистваш балкона. Първо тече някакъв сериал, а после и новини. Задава се горещо лято.
“Балкония“ е първата изложба на SWIMMING POOL, ново пространство за изкуство в София. За нея художниците Стефания Батоева, Ив Шeрер и Емануел Рос преброждат реалното, за да разкрият заложените в него възможности.
Изложбеното пространство, тавански апартамент с тераса и басейн в центъра на София, задава хоризонта: Наоколо се простира градът – колкото саможив, толкова и всеки ден различен. На покрива, изложбата се настанява в домашната обстановка на старо жилище, просмукано от накъсани спомени.
Да си на “Балкония“ означава да изкараш ваканцията си вкъщи. Но понятието значи и да пътуваш бавно, да пътуваш навътре, и вместо да сменяш географии, по-скоро да промениш собствената си перспектива върху света от собствения си балкон. Това е и опит за трансформация, който завършва не с консумеризъм, а с отключвaне на други реалности.
В последните си работи, Стефания Батоева изгражда чрез живопис наситени разкази, само загатващи фигуративността. За “Балкония“ Батоева навлиза с тези платна в “Клуб Калигула”, един въображаем свят. В него свободно се разминават персонажи, пренасяни посредством еуфория. Така картините се превръщат в хетеротопии с еманципаторен заряд, места на възвърната свобода. Емоциите в днешната икономическа система са основен пазарен продукт, опасен поради своята количествена необхватност.
Емануел Рос избира абсурдни обекти от домове в заможните жилищни квартали на Холивуд. Той заема оттам предимно външни архитектурни елементи – орнаменти и фигури, синтезирайки ги в скулптури. Тези скулптури Рос отново слива с една друга колекция от артефакти, заети от последния обитател на жилището, където сега е “Балкония“. Taкa той се превръща в колекционер на вкусове, свързващ различни географии от естетически системи, които, макар и лични, в крайна сметка представят собствениците публично. С това свое действие, Рос ни кара да преосмислим личния вкус в универсалното му значение.
Уилям Гибсън някога описа виртуалното пространството като “масова общосподелена халюцинация”. Ив Шерер се появява в “Балкония“ с факсимиле на Ема Уотсън – работа от серия скулптури, възникнали въз основа на вирусно циркулиращи, случайно изтекли в интернет голи снимки на актрисата. Реално тези снимки са фалшификации, в които главата на Ема е прилепена към чуждо сексуализирано тяло. Шерер продължава този процес като прави 3D модели на тези изображения, които после биват дигитално изработени на струг и понякога отново дублирани в гипс. В “Балкония“ откриваме “Ема“ в различни психологични състояния – материализации, които едва ли са нещо повече от симулакруми, и с това продължение на режими, възникнали онлайн. Друга работа на Шерер е нискокачествено видео, показващо приятелка на художника докато пуши.Чрез похватите на Уорхол незначителната дейност се превръща в събитие, през погледа на обектива. В изложбения контекст видеото напомня на риалити шоу, течащо на забравения телевизор в хола. Домашната ситуация на изложбените помещения изглежда някак удвоена от паралелен свят на призначни обитатели – може би тези от Клуб Калигула в картините на Батоева?
Куратор на “Балкония“: Виктория Драганова
Стефания Батоева (Stefania Batoeva) e родена през 1981 в София, живее и работи в Лондон. Избрани самостоятелни изложби: „Club Caligula“ (с Ilja Karilampi, Leslie Kulesh и Isaac Lythgoe), Supplement, Лондон (2015), „Angela Is Sliding“, Galeria Nicodim, Букурещ (2014), „PAUL“, Sariev Contemporary, Пловдив (2014) и „Still No Masterplan“, Almanac Projects, Лондон (2013). Избрани групови изложби: „You will find me if you want me in the garden“, Galerie Valentin, Париж (2015), „Got Tortilla with Butter on Phone. Think it’s the End?“, Rod Barton Gallery, Лондон и „MAJESTIC BATHER“, 68 square metres, Копенхаген (и двете през 2014).
Емануел Рос (Emanuel Röhss) е роден през 1985 в Гьотеборг, Швеция. Избрани самостоятелни изложби: Museo Pino Pescali, Polignano a Mare и T293, Рим (и двете през 2015); „Soft Jazz“, Carl Kostyal, Стокхолм (2014), „Knut Ljngfeldt“, Project Native Informant, Лондон (2014) и „WEY“, Museo de la Ciudad, Керетаро, Мексико (2013). Избрани групови изложби: „Towers of Dub“, Thomas Duncan, Лос Анджелис; „Morphing Overnight“, Seventeen, Лондон; „Tomorrow: London“, South London Gallery, Лондон; „Postcodes“, Сао Пауло, Бразилия; „Meet Your Maker“, Carl Kostyal, Стокхолм; в T293, Неапол и Carl Kostyal, Лондон (всички през 2014).
Ив Шерер (Yves Scherer) е роден през 1987 в Золотурн, Швейцария, живее и работи в Лондон и Берлин. Избрани самостоятелни изложби: „Closer“, Galerie Guido W. Baudach, Берлин, „Coney Island“, S.A.L.T.S., Базел (и двете през 2014); „SKYLINE“, SSZ Sued, Кьолн (2013); „Evolution & Comfort“, Almanac Projects, Лондон (2013) and „Nail Care“, Times Bar, Берлин (2012). Избрани групови изложби: „New Contemporaries“, Institute of Contemporary Art, Лондон, „National Gallery“, Grand Century, Ню Йорк и „After Care“, Center, Берлин (всички през 2014); „Spike Island“, Бристол и „Regionale 14“, Kunsthaus Baselland, Базел (и двете през 2013).
