„Всяко историческо представяне изглежда се определя от идеологията. Но идеологията е уклончива. Тя не може да бъде обявена за фалшива, не може да бъде наречена лъжа, защото никой не би подкрепил една лъжа. Но също така не би могло да се каже, че идеологията представлява истината. Така че може би идеологията е известно заразяване на реалността с фикция. Както казва Тери Игълтън: „...може би би било по-подходящо да се предположи, че идеологическият дискурс представя някаква връзка между емпиричните твърдения и това, което може да се нарече „светоглед“, като последният има предимство пред първите... Може би най-близката аналогия е тази с литературно произведение.“ Интересува ме тази флуидна граница между реалността и фикцията на идеологията.“
Александра Чаушова
Историята е разказ, а разказвачите често са ненадеждни. Писателите могат да са творци, служители на тайни служби, вербувани граждани – агенти. Всички те пишат истории и история. В изложбата „Бдителни писатели“ Александра Чаушова смесва произведения от няколко свои серии, всяка със собствени разкази и протагонисти, в един обобщен образ – този на бдителния, но ненадежден писател. Той е на средна възраст, от различни епохи, едновременно палач и жертва, и пише историята, докато тя се създава, или я създава както я пише, заразявайки действителността с фикция.
„Химикалки Шнайдер“ (2022) е част от серията „Бюротика”, в която
авторката рисува с пастел върху тъмен фон предмети, започнали живота си като изобретения и рационализации, осъществени през 20 век, а днес са прозаичен и почти изчезващ спътник на бюрокрацията и вездесъщата бумащина. Мащабът и играта на светлина и сенки в рисунките на Александра Чаушова ги превръща в зловещи герои на администрацията, реално оръжие за контрол над човешки съдби.
„Натюрморт с мъж“ (2012) е свободно вдъхновена рисунка от историята на Данаил Крапчев – журналист, общественик, създател и редактор на eжедневника „Зора“ (1919 – 1944 г.). Ангажиран с македонската кауза, но също така и изразяващ в своите статии одобрение към прогерманската политика на правителството, Крапчев е убит по време на преврата от 9 септември 1944 г. Датата на екзекуцията му, както и версиите за нея варират, а Народният съд го осъжда на смърт една година след смъртта му.
„Чавдар Тепешанов“ (2017) е видео интервю на художничката с бивш
оперативен работник в Шесто управление на Държавна сигурност,
отговарял за кино средите. Тепешанов представя професията си като регламентирана бюрократична дейност на събиране на информация и нейното архивиране. Оказва се в позицията на редактор на историята при изгарянето на писанията на всички агенти, работили за него. Архитект по образование, а понастоящем поет и художник, в изложбата се представя и една негова живописна творба – „Магарешки бодил“.
Куратор: Десислава Димова
Александра Чаушова e родена в София през 1985 г., живее в Брюксел. Завършва Националната художествена академия в София и преподава рисуване в Ла Камбр, Брюксел. Александра е колкото брилянтен рисувач, толкова и завършен разказвач и писател, който търси своите герои в историята и архивите, за да ги изпрати после в бъдещето. Представлявана е от галерия Носбаум Рединг, Брюксел и Люксембург.
