„Мрежи от независими пространства“ е изследване на неинституционално проявление на общите пространства в града. То разказва за местата, които приютяват ежедневните споделени занимания на хората и описва слабо познати образи на градовете, в които живеем, като представя архитектура, поведение и управление на единични примери и мрежи от независими пространства.
Идеята за де-институционализaция на споделени занимания и общи пространства се развива от философи, социолози и критици като Иван Илич, Анри Льофевр и Елинор Остром. Днес, независимите пространства в градовете са практически израз на теоретични идеи от началото на ХХ век. Те са както спонтанни, така и целенасочено търсени. Открояват се по-ясно, когато сплотени колективи се ангажират с политически, икономически и социални програми вплетени в обичайните им дейности. Подобни проекти включват споделени кухни, библиотеки, земеделски градини, алтернативни кина, експериментални училища, независими културни центрове, клубове по интереси, работилници, общностни пространства, които са платформи за директно общуване и споделяне на знания и ресурси между хората. Така, независимостта или де-институционализацията на общи пространства се доказва като устойчив модел за обединяване на хора със споделени интереси.
Изследването на българските независими пространства е продължение на „Мрежи от независими пространства: Токио“. Използвани са същият подход и методология за подбор и анализ на пространствата. Така освен комплексна характеристика на самите пространства е възможна съпоставка между два контекста – големите градове в България и в мегаполиса на Токио, Япония. Изложбата е инструмент за допълване и прецизиране на изследването – тя го показва в процес, за да оцени подхода и събраните примери.
Допълнителни събития, дискусии и разговори в рамките на изложбата ще бъдат обявявани тук и в социалните мрежи на Swimming Pool.
Автор: арх. Иван Бонев
Изложбен дизайн: арх. Иван Бонев, Виктория Паева
Графичен дизайн: Виктория Паева
Редакция: Гълъбина Захариева
Иван Бонев е архитект и изследовател, живеещ в София, България. Учи в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София (2007 – 2014 г.), KU Leuven – Saint Lucas School of Architecture в Брюксел (2012 – 2013 г.) и Tokyo Institute of Technology (TIT) в Токио (2017 – 2019 г.). Член е на сдружение „Трансформатори“, което се занимава с градски изследвания и общностни проекти. Практикувал е в Европа и Югоизточна Азия, самостоятелно и в колективи, измежду които Atelier Bow-Wow (Япония) и Zoom Studio (България). Автор е на книгата „Мрежи от независими пространства: Токио“ и е работил по публикации за TIT, MIT, академични журнали и независими издания.
През 2021 – 2022 г. е ментор в първото издание на Център за социална визия и участник в последвалата публична програма „Договаряне“.
