Aвгуст 1971. Алцек Мишев, вече във водата в Копер, Словения, се готви да преплува близо петнайсетината километра до Триест. Но ето там, случайно, по пустия бряг минават двама възрастни и му казват да не се къпе и да излезе веднага, вчера са видели няколко акули, рядкост за залива. Tръгва през планината и някъде след около 40 часа лутане е вече в Италия …
Убеден и мотивиран абстракционист в България, Мишев попада във вихъра на концептуалното изкуство, тогава преобладаващо и в Италия. Включва се, но вместо аналитичен подход и постановка, избира заглавия, които облича сценично, избирайки свой подход: заглавието буквално. Оттук и неизбежно парадоксалният хумор и самоирония, позиция, естетика, етика. През 1975 e поканен на Trigon Biennial в Грац където показва фотографии „Как може да се лети с плавници“. (По-късно, в село близо до Милано наистина се опитва да полeти с плавници, закачен между два телеграфни стълба.) През 1976 е включен във фундаменталния труд „Europе / America: Тhe different avant-gardes“ на А. Б. Олива (изд. от F. M. Ricci, Милано). Година по-късно, в една от големите галерии построява „Плувен басейн“ (басейн с големина 15 x 5 x 1.30 m), където плува сто дължини бътерфлай. През 1979 излиза книгата „Моите лъжи“ на два езика с реализирани и нови проекти. На 2 май същата година осъществява „Музика от небето“ – четири балона с хелий, всеки с диаметър 6 m се издигат в четирите краища на централния площад Дуомо. От тяx звучи буквално музика от небето: фотографии на три галактики, „превeдени“ в звуци чрез компютър (Тогава със 70К памет!). След няколко месеца вариант на същото заглавие в Сан Франциско и трето издание в Ървайн, Калифорния.
1982 – „Преплуването на Атлантическия океан“ (или раждането на fake news) – три години подготовка, 12 изложби и пет дни плуване в басейна на лайнера Куин Елизабет II по линията Саут Хамптън (Англия) – Ню Йорк. 1983 – „Да преплуваш Милано”: сто плувци, нарисувани с четка върху хартия , всеки с големина 6 х 3 m, разлепени между търговските реклами.1984, „500 млади лица”: портрети на хора, участващи с име и презиме, нарисувани с четка, всеки 2 х 2 m, едновременно разлепени в Милано, Болоня, Флоренция, Рим и Торино, общо 5500 m2 – първата социална “физическа” мрежа, предхождаща с 25 години фейсбук. 1985 – осъществява в Гренобъл „150 лица“, паралелно със самостоятелна изложба в Музея за изящни изкуства с картини от цикъла „Drippings From the Swimmer”. 2000 – участие в Биеналето във Венеция с концерта „Разпространяващата се истина на чувството”, изпълнен от сформирания от Мишев квинтет с импровизатори „Плувците”, който той дирижира, потопен в прозрачен контейнер и обкръжен от малки рибки, сред които той се гмурка. 2007 – друго участие в Биеналето във Венеция, където реализира заключителния концерт в павилиона, посветен на Бойс, дирижирайки Италианския оркестър от флейти (Orchestra Italiana di flauti) и пак свирейки със своя Lightning 2.
Изложбата „Най-новите малки картини на плувеца“ в Swimming Pool включва две групи oт творби и два експозиционни аспекта. Първият, наречен от автора „Абстрактни пейзажи”, които не са абстрактни въобще. Вторият, наречен „Миражи и реминисенции“, се обръща към темите на някои от неговите по-важни проекти, реализирани в градска среда.
– Алцек Мишев
Изложбата „Най-новите малки картини на плувеца“ в Swimming Pool е първата изложба на Алцек Мишев (р. 1940) в България след заминаването му през 1971. По-рано тази година срещнахме Алцек в дома му и студио в Акyи Терме в близост до Милано, запознахме се с неговото необятно творчество от пет десeтилетия, обсъдихме насоки и се спряхме на картините за тази изложба. За нас тя е шанс да продължим да изучаваме празния басейн като пространство на възможното и невъзможното – и да се опитаме да проследим историята на фантазиране на басейна, а сега и плуването, назад в годините през мисленето на един автор, когото чувстваме толкова близък. Творчеството на Мишев е практика на актуализиране, самоиронизиране, и най-вече изобретяване. С такива плувци басейните никога не ще бъдат празни.
Куратор: Виктория Драганова
Благодарности към: Мария Аверина, Мариана Свeтославова и AGITPROP.
