Дария, защо реши да направиш пърформанса „Ще затворя небето, за да можеш да дишаш“ пред паметника на Братската могила?
Дойдох в София с идеята за този пърформанс. Исках да намеря място от съветската епоха, което да служи като своеобразна сцена и да отразява миналото. Когато видях паметника в Борисовата градина, почувствах, че съм открила правилния. Композицията му, включваща фигури на войници и цивилни, можеше да послужи за фон. А площадът пред него е сцена. По-късно прочетох, че паметникът е посветен на българските комунисти, загинали в борбата срещу фашизма и авторитарния режим. На паметника е изписан цитат на Христо Ботев: "Който падне в борбата за свобода, той не умира".
Ние, украинците, се борим за свободата си в тази война. Правителството на Русия казва, че е дошло да ни спаси, казва, че се бори срещу фашистите. В действителност те убиват цивилни граждани и разрушават домовете ни, тъй като самите те са фашисти. Те искат да се върнат към съветското минало. Правейки пърформанса пред паметника, исках да имам зад гърба си образа на това минало. И войниците - които трябваше да защитават, а сега убиват цивилни граждани. Има много, върху което да се мисли …
Няколко дни след като открих Паметника на братската могила, светът видя кадрите от Буча, където убитите от руснаците хора са били погребани в братски могили.
Разкажи ни повече за украинската песен, която изпяваш?
'Върбова дощечка' е украинска народна песен, която традиционно се изпълнява през пролетта от младите хора. В песента момичето, наречено Насточка, върви по моста и чака приятеля си да дойде. Тя символично преминава от моминския към брачния живот. Значението "мост" се основава на древно, митологично значение -- небето, по което върви слънцето.
Това значение се свързва с избраното от мен място. От небето се вижда орнаментът на слънцето пред паметника. По време на представлението аз вървях от центъра към предната му част.
Защо избра тази песен?
Идеята за пърформанса ми хрумна заедно с песента. Познавам я, защото я изпълнявахме с групата Panivalkova, където свирех на барабани. Изпълнението придава нов смисъл на песента. Майките, дъщерите и приятелките чакат мъжете си да се върнат от войната. Някои от тях никога не се връщат у дома. Затова изпълних тази песен като женски вик. В това пеене има сила. Това е духът, който ти позволява да се бориш, когато не ти е останала никаква надежда.
Какво за теб значи мрежата?
Когато войната започна, отидох да помагам на доброволците и плетох камуфлажни мрежи в родния ми град Ровно. Това е поетапен процес, в който се включват много хора. Някои даряват дрехите си за материал, други сортират и кроят плата. След това лентите се вплитат в опъната мрежа, докато цялата повърхност бъде покрита. Камуфлажната мрежа се изработва заедно от жени, мъже и деца, така че тя не е само предмет за защита, тя е натрупана енергия на вярата в нашата победа.
Идеята ми беше хората да дойдат на пърформанса, да я изплетат заедно, да създадат камуфлаж с жълти и сини тъкани и метафорично да затворят небето. Случи се така, че никой не дойде да ме подкрепи. Така че защитата така и не беше направена. Аз изглеждам, сякаш съм хваната в капана на мрежата. И все пак чрез пърформанса покривам небето с ръцете си.
Когато мисля за мрежата, мисля и за връзката. Вярвам, че можем да живеем в бъдеще, в което всеки ще има място в света и ще прави това, което обича - ще бъдем като един организъм, свободни и независими.
Как се чувстваш по отношение на голото си тяло?
За първи път изпълнявам пърформанс гола. Има много символика. Голото тяло е крехко, имаш чувството, че нямаш никаква защита. Така се чувстват украинците, които са подложени на нападение. Не знаехме как да живеем, когато войната започна. Все пак имаш тялото си, можеш да дишаш, енергията е там. Това е всичко, от което се нуждаеш, за да продължиш да живееш.
Разкажи ни за снимките на небето, които показваш?
Събирам снимки на небето, направени от украинци по време на войната. Чрез това просто действие ми се иска да покажа духа на Украйна и как сме свързани. Небето в момента е заплаха. В същото време, небето само по себе си е мирно. Небето, подобно на синия цвят на украинското знаме, е символ на свободата. Руските ракети падат от небето и унищожават нашите домове, култура и живот. Въпреки това ние продължаваме да гледаме небето и да вярваме в нашата победа.
Искам да поканя посетителите да вземат по една картичка на това небе.
Как се свързват тези небета?
„Небето на войната“ е за обединението на украинците по време на войната, което носи нашия дух на свобода. А пърформансът в Борисовата градина бе за връзката с местната общност в София. Работих по двата проекта едновременно. И в двата темата е небето и как войната е променила възприятието за него. За пърформанса отпечатах тези изображения на "Небето на войната" и ги поставих на паметника, така че хората в София да могат да видят небето на Украйна и да се почувстват свързани с него. Това са същите снимки, които можете да видите в Swimming Pool.