Всички греем и копнеем. И ще копнеем. Но сякаш eдва в бляскавата повърхност бихме заявявили живота. Златна е аурата на скритото добро и гордящото се вън. Дали това е рицарство в медийно време или синематичната реалност на един знак, лишен от време и значение, като перфектен маркетинг, захранван от нарцисизъм? Знамение за обречено очакване, но празнично в самозабравата си.
И попадаме вътре. Дори бих седнал някъде до стената, за да изкарам малко време със себе си. Тихо е. А то – съшито, подпряно на клони, закрепено с коноп, мило в недъгавостта си, реанимирано с подръчни средства, съкрушително меко. To лъщи, в изкуствеността си благородно. Бивш трофей, настоящо аз. Психологическата пропаст на детското, закачено от години за една въртележка в увеселителния парк на капитализма.
Чие е това царство?
Нa точно този въпрос в тази изложба не ще бъде отговоренo. Защото в рамките на една политика на фантазията, потенциалността и различието, която ние водим, отношенията тъмно-светло, вътре-вън, причина-следствие ще бъдат разтрогнати. Просто защото светът трябва да бъде друг. И е другаде, някъде в процепа между опасението и очакването …
А на теб изведнъж ти става дори малко смешно, защото разбираш, че точно тази история – как повярвахме, че знаем отговора – е болезнено вярна.
Виктория Драганова
Мартин Пенев (1985 г., живее в София), получава магистърска степен по Теология в СУ „Св. Климент Охридски“ (2009), Дигитални изкуства в НХА (2012). Избрани самостоятелни изложби: „Непредвидено“, ИСИ, София, „Чудна градска история“, The Fridge (2018); „Ритуал“, Ателие Пластелин, София; „Апетит“, Æther, София (2017); „Експлоатиране на изтрития образ“, галерия „Васка Емануилова” (2016). Избрани групови проекти и изложби: „Еднорог“, акция-пърформанс за „Bridges. Uprising Art & Culture Feistival“, Солун; „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея“, СГХГ (2017). Номиниран за БАЗА (2017, 2018, нерешена).
