All

Омар и скарида на моята чиния, надувайте момчета да стане на парчета. Част 3: Транспорт

Изложба на Робин Феникс Уайтхаус и Тодор Рабаджийски

16 май – 27 юни 2024

Откриване: 16 май, четвъртък
16:00 – 20:30

Съпътстващо събитие:
18 май, 17:00 – 21:00 | Европейска нощ на музеите, в присъствието на артистите

Изложбата се осъществява с подкрепата на Фондация „Зингер-Захариев“ и Национален фонд „Култура“.

„Омари в морето, изкачили се по икономическата стълбица,
от дълбините на океана,
от храна за бедняци и затворници чак до
луксозния ресторант, образ на висшата класа с токсичните ѝ йерархии.
Ала какво са изпитвали Омарите?
Били са варени и разрязвани по дължината на гърба до върха на
опашката, били са чупени и пукани, мачкани и облизвани,
изсмуквани от здравата си черупка, преобразени в символи
на хедонизъм и изобилие.“
— Робин Феникс Уайтхаус и Тодор Рабаджийски

„Омар и скарида на моята чиния, надувайте момчета да стане на парчета“ е дългосрочен проект, който започва преди три години и се занимава с културата и променящата се икономика около омарите. В Swimming Pool, като трета изложба към проекта, художниците Робин Феникс Уайтхаус (Великобритания) и Тодор Рабаджийски (България) разглеждат преизмислянето на омара през вековете и как маркетингът създава определен образ, който се превръща в аналогия на настоящето.

Индустриалното развитие в края на XIX век постепенно води до широкото разпространение на омарите и подобряването на „статуса“ им. С навлизането на железниците и консервирането на храна стават възможни уловът на омари и тяхното транспортиране до вътрешнотериториални градове, а с това и консумирането им извън кръга на крайбрежните общности, за които животното е ежедневна и достъпна храна. В „Част 3: Транспорт“ артистите поставят фокус именно върху вноса и износа в търговията, които повлияват на положението на омара в съвременната култура. Изложбата включва широк спектър от артистични медии – от скулптура, живопис и видео до инсталация, изградена около физическото присъствие на омарa. Картини и принтове представят донякъде романтизираната хронология на животното с препратки към изкуствознанието, като достигнат до хипотетичните му изобразявания в бъдеще. За изложбата артистите събират и пластмасови каси за риба от пристанища в Нидерландия, които пълнят с алуминиеви отливки, отпращайки ни към инструментите – носители на промяна: консервните кутии, промишлеността и транспортните механизми, благодарение на които милиони омари се разпространяват по целия свят. Алуминиеви обекти, пакетирани и транспортирани с микробуси, ще бъдат изложени с 50 кг остатъци от омари от престижен нидерландски ресторант, които достигнаха София в препълнените куфари на артистите.

Част 1 и Част 2 на проекта присъстват под формата на видеа, документирали действия от предишните изложби – „Част 1: Уловът“ е показана в Laak Club, Хага (Нидерландия) през 2021, където артистите инсценират изваждане на порцеланови омари от дълбините на морето, а в „Част 2: Пазарът“, представена в TRIXIE, Хага през 2022, разиграват размяна и продажба на омари на рибен пазар.