ЧАСТ 3
3 август, 19:00
Лекция и представяне на изданието „Непотребен наръчник за Въртопо и неговите бурени“
Франческа Кастанети и Андреа Попйорданова ще представят съвместна публикация за Въртопо, поставяйки под съмнение понятията за красота и полза в отношенията ни със земята и растенията. Въртопо е обширна поляна извън центъра на София, която не е нито град, нито градина. Книгата изследва естествената склонност на хората да събират, назовават и класифицират и задава въпроси за езика, който използваме, когато говорим и пишем за растенията, както и стойността, която им придаваме. Изданието се основава на хербарии и ботанически справочници, но и оспорва тези формати и начина, по който те посредничат във връзката ни с растенията. „Непотребен наръчник за Въртопо и неговите бурени“ е покана да се разходим из и да се срещнем с едно място чрез собствените си сетива и впечатления.
По време на представянето Франческа Кастанети ще сподели и нейния опит като етноботаник и връзката на етноботаниката с културата и науката.
Изданието ще може да бъде закупено по време на събитието.
22 юли, 10:00 – 12:30
Нито град, нито градина
Уъркшоп с Андреа Попйорданова и Франческа Кастанети
Във „Въртопо“, София
Среща в 9.50 ч. на метростанция Акад. Ал. Теодоров-Балан (М1), изход „Акад. Ал. Теодоров-Балан“
Ще ви очакваме 10 мин. по-рано, за да се запознаем и да започнем разходката навреме.
Уъркшопът ще се проведе само на английски език.
Без такса за участие, но е препоръчителна предварителна регистрация тук или на телефон 0896703438.
Вземете със себе си удобни обувки (за предпочитане не сандали, тъй като понякога пътеките са обрасли с бодливи растения), бутилка с вода и нещо, върху което да можете да седнете на земята, тъй като в парк „Въртопо“ няма пейки.
Франческа Кастанети, етноботаник от Италия, и художничката Андреа Попйорданова ви канят да се присъедините към тях на опознавателна разходка във „Въртопо“, по време на която участниците ще бъдат поканени да опознаят градския пейзаж чрез растения и техните истории. „Въртопо“ е поляна в покрайнините на София, която не е нито парк, нито застроена зона. Разходката ще продължи около 2 часа и ще включва споделяне на знания и практики, които ще ни помогнат да се потопим в това място с всичките си сетива. Ще се запознаем с някои от бурените и тревите във „Въртопо“ и ще изследваме на какво могат да ни научат растенията за нас самите и за земята, както и за това конкретно място. По време на разходката ще засегнем и теории и идеи от съвременната екология и етноботаниката, и ще говорим за отношението ни към земята и растенията. Накрая на уъркшопа, с помощта на достъпна творческа техника, ще можем да вземем част от пейзажа със себе си.
„Въртопо“ е обширна поляна с гледка към Витоша, разположена между софийските квартали Дървеница, Младост и Студентски град. Според Общия устройствен план на София, „Въртопо“ е отреден за зона за градски паркове и градини, което означава, че на територията му не може да се строят частни имоти. Голяма част от площта му обаче се състои от частни земи, които за момента не могат да бъдат откупени, и вследствие на това „Въртопо“ не може да бъде превърнат и в обществен парк. По краищата му се разрастват строителни площадки, дотолкова, че е все по-трудно да се открие вход към него. Там, където спират сградите, започва поляна, която е местообитание на много плодни дръвчета, плевели, но също така и на бездомни кучета, незаконни постройки, две реки, манастир и много други. За разлика от един градски парк с подбрани и класически красиви растителни видове и обособени алеи, Въртопо е това, което избира да бъде през различните сезони. Тази поляна на ръба на София е по свой начин фрагмент от това, което е била Софийската равнина преди да стане гъсто населена и силно застроена.
*Проектът е реализиран с подкрепата на Culture Moves Europe.
Франческа Кастанети е етноботаник от „Център за биокултурно разнообразие“, Кент, и стажант по традиционно билкарство, който работи в областта на етноботаниката, билкарството и културата. Тя се движи заедно със сезоните между Италия, Обединеното кралство, Непал и норвежката Арктика – от фарове до планински села. Франческа учи и преподава за растения и за познания за земята, като използва етнографски методи, но и се позовава на теории от етнобиологията, политическата екология и изследвания на коренни населения. Чрез познания от сферата на билкарството и активна работа с хора, Франческа изследва динамиките на общността, разказването на истории и ритуалите като начин за изграждане на дълбоки взаимоотношение със земята, която обитаваме.
Андреа Попйорданова е художник, чиято творческа практика е ситуирана между илюстрацията, книгата и графичния дизайн. Интересува се от това как живеят хората и какво влияние имат върху пространствата, които обитават и как се свързват с тях. През 2021 г. завършва проекта „Първа линия“, въображаем пътеводител за бреговата ивица на Слънчев бряг и презастрояването, тема, разказана чрез рисунки на басейни и рекламни текстове от хотели. През 2022 г. е участник в първото издание на „Център за социална визия“, където започва да работи по темата за непознатите и диви зелени пространства в София и връзката на хората с тях чрез проектите „Овощни градини“ и „Градска реколта“.
ЧАСТ 2
14 юни, 18:30
Екология и изкуство – нови модели
Разговор с Мирослава Попова (Сдружение за дива природа БАЛКАНИ) и Владимир Иванов (WWF България)
Мирослава Попова от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и Владимир Иванов от WWF България ще ни въведат в работата и предизвикателствата пред две от най-активните неправителствени организации в сферата на природозащитата, която включва не само опазване на околната среда, но и проучване и възстановяване на природни екосистеми, както и разработване на планове и законодателство. Работа им е интересна и с това, че те са едни от най-активните граждански организации при въвличането на общности с цел решаването на местни екологични проблеми. Те имат и значителен опит в сътрудничеството с различни неправителствени организации, институции, бизнес и медии.
Мирослава и Владимир ще разкажат и за петгодишния международен проект WaterLANDS, целящ възстановяване на шест увредени влажни зони в България, Великобритания, Естония, Ирландия, Италия и Нидерландия. Tези дни бе оповестено, че спечелилата резиденцията артистка в България е Мария Налбантова, която е също и част от „Нови екологии“. В дискусията ще се търси отговор на въпроса за мястото на изкуството и артиста в природозащитата и науката. Каква е разликата с артивизма при използването на „бавно“ изкуство – това, което изследва, търси разговора с общности и настоява на устойчивост на формите, в оформянето на послания към публиките?
Мирослава Попова е част от екипа на Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и отговаря за публичния образ на организацията, социалните мрежи и връзки с медиите. От 2021 г. разделя времето си между СДП БАЛКАНИ и пространство за култура и социални инициативи ТаМ Велико Търново, което ѝ позволява да опознае сцената на българското съвременно изкуство.
Владимир Иванов работи в сферата на природозащитните комуникации от 2007 г., а последните десет е част от екипа на WWF България. Да започне да „превежда“ за различни публики сложната експертиза на опазването на природата го мотивира опитът му в журналистиката и в планинарството. Като планински водач, Владимир става пряк свидетел на плашещия ефект от човешкия натиск върху горите и реките, а като медиен човек – на отсъствието на проблема от горещите теми на деня.
ЧАСТ 1
10 май, 18:30
Увод в спекулативната екология
С Космотехника (Константин Георгиев и Александър Попов)
„Космотехника“ работят на пресечната точка между научната фантастика, социалните науки и хуманитаристиката. Колективът се състои от лингвиста и изследовател на научната фантастика Александър Попов и антрополога Константин Георгиев. Двамата четат, пишат и преподават заедно. В програмата на „Нови екологии“ се включват с разговор за трезвата спекулация като метод за разбирането на всичко, което ни заобикаля.
13 май, 18:00
Реч/на София
Разговор с Димитър Кенаров (в рамките на Европейска Нощ на музеите)
Когато споменаваме София, почти никога не си представяме река. Реките, свикнали сме да мислим, са могъщи и широки, и преминават през други европейски градове: Париж, Лондон, Прага, Виена, Белград, Киев. София е планински град, котловинен, самодостатъчен и самовглъбен, леко навъсен, мизантропен, шопски. Реките носят влиянието на външния свят по течението си, свързват и обвързват, а София предпочита да не се занимава с такива неща. Реките са за балъци.
Всъщност София изобилства от реки, макар по тях да не плават кораби и лодки. Разходете се из парковете – Борисовата градина, Южния парк, Въртопо – и ще видите водите им да се вият по все още неопитомени корита преди да бъдат изправени и оковани в онова, което днес наричаме канали – жалки вади на дъното на смръдливи каменни саркофази, там долу под Орлов и Лъвов мост. Какво е да тръгнеш по течението нагоре (или надолу) по една от тези реки? Има ли все още романтика в отходните им води? Какво ни казват реките на София и останала ли е разбираема реч в бъртвежите им? На тези и други въпроси Димитър Кенаров ще опита да отговори по време на разговора „Реч/на София“.
Димитър Кенаров е писател, преводач и журналист на свободна практика.
17 май, 18:30
Интегриран подход към екологията
Венцеслава Кожухарова от Екологично сдружение „За Земята“
В рамките на „Нови екологии“ поканихме екологично сдружение „За Земята“ и Венцеслава Кожухарова да говорим за един интегриран подход към екологията, който включва социалната и икономическа среда. „За Земята“ е независима неправителствена организация, обединяваща усилията на хора, решени да работят за създаване на природосъобразен и равнопоставен живот на нашата планета, който изключва експлоатацията на хората и природата. В последните години сдружението освен това често работи с артисти по централни за тяхната дейност теми. Какво е разбирането за екология, което те като екологично сдружение споделят; как изкуството се отзовава на темите, целите и активизма, което си поставят и какви са предизвикателства/ възможностите при работа с артисти – това са само няколко от набелязаните въпроси за дискусия.
Венцеслава Кожухарова е работила в публичния, частния и неправителствения сектор в България и Великобритания. Присъединява се към „За Земята“ през 2021 г. като част от екип „Енергия и климат“ с фокус зависимостта от изкопаеми горива и справедлив преход.
