Виктория Драганова беше поканена да курира серия от разговори в рамките на изложбата Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея, курирана от Владия Михайлова, в Софийска Градска Художествена Галерия. Тук поместваме текст към концепцията на разговорите, който ще бъде i отпечатан в каталога, придружаващ изложбата.
„Нека разговорите в рамките на юбилейната изложба да ни позволят да се обърнем към възможностите на радикалната поетика.
Като начало, ще направим опит за един друг тип споделяне – не репрезентативното говорене, а искреното, емоционалното, емпатичното отношение. Нека тези разговори да са и опит за колективно въобразяване – докато споделяме разказите си, да ги оставяме отворени, за да могат всички да се търсят в тях.
Да оставим за момент критичността настрана – на ниво изкуство, кураторство, текст. Нека да направим опит да разговаряме не през анализа и отсъждането, а през възможността да разкриваме образи и фигури, да формираме, да назоваваме. Отвoреността да е изначална. Във всеки един момент да си представяме как всичко се навързва, в тези представи да създаваме време и пространство – друго спрямо настоящето, невъзможно може би за момента, но което може да го бъде. Така и самата институция ще се трансформира. Tя ще се превърне в дом на онова, което предстои.
Поетичният потенциал на изкуството е в създаването на свят в бъдещето. Но това не е бъдеще друго и другаде, това е бъдеще, което е вече в нас, и ние го носим в себе си.
Това би било и началото на един разговор in media res за същността на изкуството и неговата функция в обществото. Само през поетиката изкуството може да бъде и политично – променяйки усещането ни за политичното, задавайки политичното.
Единствената възможна методология на един такъв разговор е радикалността, т.е. поетиката да бъде формулирана изначало спрямо всяко едно произведение, всеки един автор, всеки един питащ. Нека в разговора за изкуството, за света, за нас не приемаме нищо за даденост.
Тук, в българския контекст, ние имаме полето да изследваме възможностите на поетиката по един комплексен начин и това изследване да бъде продуктивно в един глобален свят. Защото, пак тук, определени проблеми, възникващи и другаде, се проявяват може би най-ясно. На това място може само да скицираме посоките: в някои от творбите витаят демоните, породени от параноичното възприемане на една отдавна подменена реалност; в други откриваме общности изцяло отвъд политически репрезентираните; откриваме и посткомунистическото консуматорство, основаващо се върху прекаляването; меланхолията, свързана с усещания за несъстоялото се, неслучилото се, за застой и липса; интимността, срама – и тяхната невъзможност. В разговорите ще присъства неизбежно и темата за себеопределянето, идентичността – като репрезентация и преживяване, като халюцинационен образ, като фантазъм, като реалност.
Радикалността, освен всичко, е била свързана винаги с ексцеса, което е и престъпване на съществуващото, и освобождаване. Нека това и да празнуваме в рамките на този юбилей.“
20.01. 17-19 ч.
Възникването на политичния обект със Станимир Генов, Стоян Дечев, Мина Минов, Симеон Симеонов, Антон Цанев
Афект, пространство, звяр с Искра Благоева, Ани Васева, Войн де Войн, Мартин Пенев
21.01. 16-18 ч.
Образи с движение, с време, с настроение със Стела Василева, Викенти Комитски, Радостин Седевчев
Перфектности и неперфектности с Албена Баева, Ясен Згуровски, Стефан Иванов, Светлана Мирчева
Виктория Драганова (Франкфурт / София) е куратор и автор, от 2014 насам директор на пространството Swimming Pool в София, чиято програма e посветена на кураторски, художествени, литературни и теоретични изследвания в областта на изкуството. В миналото тя е работила за музейни институции като Staedel Museum и MMK, в момента е съкуратор на филмовата програма Double Feature в Schrin Kunsthalle (всички във Франкфурт). Като автор на свободна практика Виктория пише за арт каталози, научни публикации и списания, а текстовете ѝ са публикувани във Flash Art International, Frieze, frieze d/e, Mousse Magazine, KubaParis, echogonewrong, blister и др.
