Неща. Хубави неща. Декорации. Дрънкулки. Безполезни неща. Какво всъщност са предметите?
Когато днес създаваме комерсиален предмет или нов продукт, той бива медииран от средата, в която го поставяме. Поредица от дейности влагат в него множество значения, без които той би останал инертен: “Камъкът на пътя е предмет, както и буцата в полето”; но днес дизайнерският предмет трябва да е повече от това. Трябва да е предмет отвъд предмета.
Феноменологията на дизайнерските обекти е съставена от естетическото изживяване на предмета, на множеството рекламни материали, на придружаващите го making-of клипове по vimeo, на саундтракa в отговор на актуалните тенденции, на недоизшлайфаната дървена плоскост, върху която е поставен предметът, в боядисания изцяло в бяло магазин, и т.н. Всеки бранд се стреми да си присвои точно тази фино структурирана мрежа и да открие този възел от знаци, който е резервоарът на желанието. „Изследванията сочат, че при естествено осветление потребилите харчат повече … По-меките тонове са актуални за 2016 … За първи път смесването на два нюанса е Pantone цвят на годината.“
Този процес – който само на пръв поглед изглежда второстепенен – естествено не е нов. Да говорим за фетишизирането на предметите, означава да използваме понятие, което Маркс взема от ранната етнография. През 17-ти век португалските търговци-изследователи наричат идолите на западноафриканците „feitiço“. „Ирационалното суеверие” на племето Акан, живяло на територията на днешна Гвинея, и преклонението им пред ръчно изработените предмети още тогава може иронично да се сравни с „ирационалното суеверие“ на самите европейци, които се кланят на невидимия Бог „някъде там“ и изминават хиляди километри, за да достигнат до този толкова непрактичен и с несигурна стойност метал – златото.
Ханес Майер, вторият директор на Баухаус, отбелязва: „Престижът идва от стила на домакина, не от неговия персийски килим”. Лесно е да си представим вечерен прием през 1930-те в Берлин, където непоносимият домакин буржоа показва чудните мебели в жилището си. И все пак признаваме значението на обектите, с които решаваме да се заобиколим – обикновените керамични съдове, които някак си оцеляват през десетилетията, или пък смешните фигурки, които се превръщат в лични икони. Тези предмети извършват от наше име част от работата ни да съществуваме. Можем спокойно да се вглеждаме в предметите, тъй като те (поне минимално) представляват елемент от нас, и тяхната материална устойчивост като че ли гарантира нашата идентичност, от един момент в друг.
Понякога когато се случи изведнъж да осъзнаем тази част от нас самите, с право се изумяваме, „като деца, които се стряскат от лицето, което току що са надраскали …“
— Джак Бренан
„Съзнателен живот” е съвместен проект на Джак Бренан, Чарли Фроуд и Олга Педан, който може да бъде видян от 8 април до 15 май 2016 в Swimming Pool Projects, София. Проектът е организиран от Виктория Драганова.
Джак Бренан (Jack Brennan,1984 в Великобритания), живее в Лондон. Перформанси с групата Ectopia (с Adam Christensen и Vicky Steiri). Избрани изложби и пърформанси: 2016 GG’s BBB с Guy Gormley, Städelschule Rundgang, Франкфурт на Майн; 2015 Ectopia pеrformance, Wysing Arts Centre Festival, Кембриджшир, 2012 Pale Blue Ray с Adam Christensen, Rachmaninoff’s Smith/Arnatt, Лондон;
2011 Саундтрак към Jack Smith’s Normal Love, ICA, Лондон. Избрани публикации: 2016 Oblivion и “Pale Blue Polygon” в Dysfyction III, Pure Fiction, Франкфурт на Майн.*
Чарли Фроуд (Charlie Froud, 1987 в Сомерсет, Великобритания), живее във Великобритания и Германия. Избрани изложби: 2015 Graduates of Städelschule, MMK Zollamt, Франкфурт на Майн; 2015 Liste Art Fair, Базел; 2014 McKinsey, Japan Tower, Франкфурт на Майн; 2014 ‘Dinner for one’ The Duck, Берлин. Други проекти: 2015 Дизайн и продукция на бар и кухня за Portikus, Франкфурт на Майн; 2012 Дизайн и продукция на сценографията на ‘Hamlet mise en scène’, реинтерпретация от Mark von Schlegell и Pure Fiction Class в Portikus, Франкфурт на Майн.
Олга Педан (Olga Pedan, 1988 в Карков, Украйна) е шведска художничка, живееща в Германия. Избрани самостоятелни и дуо изложби: 2016 (предстояща) с Sif Hedegård, Shanaynay, Париж; 2015 ‘Can into Space’ Neoterismoi Toumazou, Никозия; 2015 ‘Je suis Madame Bovary’ Studio 5411, Cité Internationale des Arts, Париж; 2013 ‘Catwoman’ с Zoe Barcza, DressMan в Konstfack, Стокхолм. Избрани групови изложби: 2016 Oslo 10, Базел; 2015 ‘White SLR’ Belle Air, Есен; 2015 ‘My Home is My Castle’ JazzBar в Tbilisi Triennial, CCA, Тибилиси; 2015 ‘Dinner for one’ The Duck, Берлин; 2014 ‘Vzszhhzz’ 186f Kepler, Базел. Избрани скринингс: 2015 ‘Shaking’ at Scrimpy Summer Farm Tour II, Hudson Valley, Ню Йорк; 2013 ‘Girls in Malls’ като част от програмата ‘Flatness: Cinema after the Internet’ в Oberhausen Kurzfilmtage, Оберхаузен.
