„…Да, танцуващото тяло сякаш игнорира всичко останало, не знае нищо за всичко, което го заобикаля. Изглежда, че то ce вслушва само в себе си; изглежда, че не вижда нищо, като че очите, които носи, не са нищо повече от скъпоценни камъни, онези непознати бижута, за които говори Бодлер, отблясъци, които не му служат за нищо…“
Пол Валери, откъс от Philosophie de la danse („Философия на танца“), 1936 г.
Tанцувам, пея и обичам са трите думи, които артистката Валентина Траянова първоначално избира на френски език (danser chanter aimer) след като написва поемата „Потъвам“ по време на резиденция в Emily Harvey Foundation във Венеция през изминалото лято. „Трябваше ли да се потопя и да потъна, за да се появи на повърхността на морето очевиден отговор на факта, че не бих моглa да направя друго, освен да продължа да танцувам, да пея и да обичам?“ Така заглавието се поражда от онази среща със света, която е и манифест срещу упадъка на днешния свят, което все повече ограничава нашите свободи.
Изложбата „Танцувам пея обичам“ събира непоказвани досега рисунки, звукови скулптури, видео-пърформанс, както и пърформанса Lust, написан специално за случая. Всички те произлизат от един и същ жест и разкриват един процес – всяка творба всъщност е множествена по своите форми, а понякога и в диалог с други произведения от литературни или художествени течения: Hexentanz на Мери Уигман с „Танцът на вещицата”; Ursonate на Курт Швитерс с Schtipta canta kak ta rooooo ooo u; Who’s Afraid of Red, Yellow and Blue на Барнет Нюман с Who’s afraid of a signer?. А анимационният свят на Антоний Траянов и неговият филм „Гледна точка“ намират отражение в серията „Локви“.
Работите, представени в изложбата, са израз и на желанието, което трите глагола в заглавието съдържат. Така и рисунките, и песните, и скулптурите се срещат и разминават, трансформират и обединяват в един нестабилен танц и еднa любовна песен, въплътени и същевременно поддържани от фигурата на певицата-кънкьорка, която се плъзга от улицата към операта и обратно, от един език към друг, за да създаде еднa ликуваща street opera.
И както Валентина ни каза в един от първите разговори за тази изложба: „Животът е един анимационен филм – скачаш в празен басейн и никога не умираш“.
Валентина Траянова е артистка, пърформанс изпълнителка и певица, родена в София и живееща в Париж. Завършва Частната художествена академия „Жул Паскин“ в София, а през 1996 г. заминава за Ница, Франция, където се представя за шампион по уиндсърф, за да получи студентска виза. Притежава магистърска степен от Международната академия за изящни изкуства E.P.I.A.R Villa Arson в Ница. Заедно с френския писател и поет Антоан Дюфо създава дуета Lubovda.
В своята практика Валентина Траянова обединява рисунка, песен, текст, танц и звукова скулптура и същевременно трансформира гласа си в материал за скулптиране. Рефлектирайки върху преминаването от една област на изкуството в друга, Валентина измисля фигурата на „певицата-кънкьорка“.
През август 2023 г. работи върху проекта си I am sinking („Потъвам“) в резиденцията на фондация Emily Harvey във Венеция. Последният ѝ пърформанс – aeì, е представен в рамките на фестивала Les écritures bougées, организиран от Palais de Tokyo и Centre Wallonie-Bruxelles (Париж, юни 2023 г.) и в програмата на Sofia Art Projects III на фондация „Изкуство – дела и документи“ (Подлеза на Ларгото, София, октомври 2023 г.).
Soundcloud: soundcloud.com/valentinatraianova
