Инсталацията Terra ultima, „пределна земя“, въвежда образа на един фантастичен Север – предел на човешкия свят, отвъд който субектът влиза в пустошта на непознатото; предел на природата, където природата, обърната към невъобразимо бъдеще, излиза от руслото си. Постранство на разрива, където телата въстават.
Поема за разрива и съвпадението, за обсебването.
Визуалната философска поема Terra ultima представлява експериментална интермедиална инсталация, включваща фотографски, видео и дигитални формати, разработени от Боян Манчев в сътрудничество с Ани Васева, Стефан Дончев, strx и Иван Николов, обединени от концептуалната линия на философската поема на Боян Манчев „Виртуозът на живота“.
Философската поема на Боян Манчев „Виртуозът на живота“ ще бъде представена в деня на откриването на Terra ultima в четири езикови версии – на български, френски, немски и английски език, с участието на актьорите Леонид Йовчев и Маркус Райнхард.
„Виртуозът на живота“ е поема за предела – за Terra ultima. Тя въвежда образите на Севера – камъкът и дюните, скорците и звездите, цветовете на Северното сияние – като образите на предела на света, но и на един пределен свят. Въпросът на Виртуоза е въпросът за предела като форма на съществуване: съществуване, което пресича границата си. Пределът като радикална автономия и предел на автономията. В този предел Субектът се среща с невъобразимото Друго, изпитва го, вгъва се в ерогенния му релеф. В този предел природните сили сами (въ-)стават (като) Субект-Виртуоз.
Починалият десет дни след петдесетия си рожден ден канадски пианист Глен Гулд (1932–1982), обсебен от Севера, оплакващият съдбата си в забравения рай на Terra ultima римски поет Публий Овидий Назон и съчлененото от мъртви тела и електрически импулс Чудовище на доктор Франкенщайн, напуснало света върху айсберг в Северния ледовит океан, са фиктивните персонажи, изграждащи съзвездието на „Виртуозът на живота“.
Инсталацията е осъществена от Метеор с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и е част от съвместния проект на Метеор, Гьоте-институт България и Френски институт в България Tempus Fugit, в рамките на Френско-германски културен фонд.
