В рамките на „Библиотека на нашите срещи: думите между нас, крехко скрепени“ ще се срещнем със София Попйорданова, художник в сферата на графичния дизайн, илюстрацията и оформлението на книги.
Тя ще сподели с нас книги, по които е работила, както и записки, бележки, скици из работния си процес. Сред тях са авторското издание „ф р а г м е н т и“, представящо серия от илюстрации и цитати от „Южна поща“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери, и личното копие на художничката на текста-вдъхновение. Както се изразява София, „ф р а г м е н т и“ е „изцяло визуално преминаване през няколко думи, докосващи дълбоко читателя… Такива, които задават въпроси, и такива, които с мълчанието си говорят толкова много“. Освен тази съкровена книжка, ще можем да преживеем и други издания, в които илюстрацията се явява вид преписване и пренаписване на текста на един различен, визуален език.
Чрез това потапяне в свят на нежност, на поетика и лекота ще се докоснем до работата на София с илюстрацията и книгата, до връзката между двете и нейната връзка с тях.
София Попйорданова работи като илюстратор и оформител на книги за различни издателства. Завършва бакалавърска специалност „Книга и печатна графика“ и магистратура „Илюстрация“ в Националната художествена академия. Любима и честа тема на работите ѝ е простотата и красотата в живота. В авторските си проекти обича да експериментира с различните форми на книгата и възможностите на илюстрацията.
Разговор със София Попйорданова в рамките на срещата
Как се зароди любовта ти към илюстрацията и правенето на книги? Към книгите като предмети на изкуството сами по себе си?
Още като малка родителите ни винаги са ни носили и показвали красиви и интересни книги. Някои от тях бяха много специални, донесени от чужбина, тях разглеждахме с особено внимание. Това може би малко по малко закърми любовта ми и уважението към книгата, илюстрацията и книжното тяло като цяло. А ако имаше книга, която е по-различна като форма или отваряне, това отключваше невероятно любопитство към нея и внимателно оглеждане на всеки детайл. Но може би любовта към самото създаване на книга като цялостен процес се зароди по време на обучението ми в тази сфера в гимназията и в Академията. Там ни показваха невероятни примери за всякакви форми на книгата и имахме възможност сами да експериментираме и да създадем своя книга-обект. Проектите ни там са едни от най-вдъхновяващите процеси, в които съм се потапяла.
Какво те вдъхновява? Кои са някои от личните ритуали, свързани с работата ти?
Вдъхновяват ме тихите моменти на самота, на оставане сам със себе си, наблюдаващ нещо съвсем обикновено, но със съвсем различни очи. Обичам, когато се окажа в подобна ситуация и усещам ежедневието по един магичен начин. Може би ритуалът, който си бях създала, рисувайки по Екзюпери, беше голяма част от създаването на книжката. Юлските утрини се събуждах много рано, правих си чай и сядах на моята тераса да слушам тишината на утрото. След което си подбирах фрагмент от книгата „Южна поща“ и започвах да си мисля как да пресъздам емоцията му. Тези моменти си спомням като откраднати, тайни и само за мен си, не обичах да ги споделям с друг. А когато градът започваше да се събужда, аз вече бях завършила по един фрагмент. Така целият ден оставаше зареден от малките съкровени мигове на сутринта.
Какви чувства поражда у теб споделянето с други на книгите, по които си работила и в които до този момент сама си се потапяла? А надникването в процеса зад тях чрез тефтерите и скиците ти, както по време на нашата среща?
Винаги ми е любопитно, а и вълнуващо как се усещат от другите. Интересно ми е просто да ги наблюдавам как прелистват и кои от детайлите виждат. Какво съм успяла да предада и какво не. За мен е ценно да усетят чувствата, които съм вложила в книгата. Интересно ми е, когато докосването им провокира разговор, когато пожелаят да споделят сами какво са преживели, как са преминали през нея. И особено да разкажат, ако самите те са чели произведението, по което е книгата, дали усещанията им са съвпаднали с моите.
Надникването в процеса зад самия проект е още по-личен момент. По време на работа по проект аз често рисувам и много скици, от които не съм доволна и не бих споделила, но е важно да се види как зад крайния резултат стоят и доста неполучили се опити. Че не всичко е перфектно, както изглежда накрая. Самата аз винаги съм обичала да разглеждам какво се крие зад творенията на любими мои артисти, затова мисля, че е ценно да се показва. А понякога имаш възможността да се докоснеш и до интересни идеи, които са зачеркнати впоследствие.
Кои са някои от любимите ти проекти, по които си работила?
Може би любимите ми проекти са били тези, които са се появили не заради желанието/задачата да създам книжно тяло, а поради нуждата да разкажа за нещо, да го съхраня по начин, подходящ за разглеждане и усещане на хартия. Такъв беше процесът ми по книгите „Фрагменти из Южна поща“, „Дъждуване“, „Трептения“, които представих и на събитието при вас. Зад всяко от тези издания е имало събирани моменти, думи, образи, изречения, които са ме вълнували дълго преди пресъздаването им в книжно тяло. Обичам и ми е любим именно този процес, тръпката, която изпитвам, когато си създавам колекция от наблюдения, и когато още не съм сигурна как ще ги използвам, но въпреки това ги оставям да зреят бавно и да дойде техният момент.
Мисля си, че тези най-лични проекти винаги се усещат и различават като по-ценни за всеки автор, артист, художник.
