Фокус Нови екологии

Част 3 | Нови екологии

Били Матеева, Елена Назърова, Мария Налбантова

4 юли – 10 август 2023

22 юли, 10:00
„Нито град, нито градина“
Работилница и разходка с Андреа Попйорданова и Франческа Кастанети в местност „Въртопо“ (на английски език)

3 август, 19:00
Лекция и представяне на изданието “A useless guide to Vartopo and its weeds” в Swimming Pool (на английски език)

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програми „Визуални изкуства“ на Министерство на културата и „Едногодишен грант“ на Национален фонд „Култура“.

Линк към основен текст

Линк към част 1

Линк към част 2

Линк към публична програма

Третата и последна изложба към проекта „Нови екологии“ представя работи на Били Матеева, Елена Назърова и Мария Налбантова, които обръщат внимание на начина, по който употребяваме природата, било то в ритуален или политически контекст. Често инструментализирана, тя попада в центъра на утопични политически идеи, използвана е в „невинните“ ритуали на дипломацията или е неразривно свързана с вярвания, при които дихотомията култура – природа не съществува.

Работата „Важни клечки“ на Били Матеева ни отправя към държавния протокол и на пръв поглед абсурдната му връзка с природата, като използва един банален жест на дипломацията – поднасянето на венци за почит. Скрити зад нежността на цветята, човешките тела в инсталацията на артистката стават едно цяло с венците, за да образуват един хиперболизиран хибрид.

Елена Назърова поставя въпроса за нашата връзка с „живия“ свят, или по-скоро откъснатостта ни от нея, с инсталацията „Светилище“. Тя ни обръща към човешката история на ритуални практики на жертвоприношение и смирение. Независимо от динамиката на властта, старите цивилизации – племенни или организирани, са признавали набор от природни сили, управляващи обществения живот. Това са били одушевените сили на съзиданието и разрушението, на живота и смъртта, на водата и огъня, земята и бурята, на небето и звездите, на земните недра. Зрителят е поканен да се включи в игрово упражнение, като конструира своя интерпретация на олтар с помощта на редица „инструменти“ – оброчни предмети, които се използват в ритуални практики в различни исторически и географски територии.

„София Гранд Канал“ на Мария Налбантова е проект изследващ репресивни практики, които застрашават едновременно свободата на обществото и екологичния баланс в заобикалящата ни природа чрез мегаломанските проекти за промяна на географията от 50-те години на ХХ век. Желанието да се обърне течението на реките или да се прокопае плавателен канал през целия град звучат налудничаво, но в края на 50-те години започнало разкопаване на „Плавателен канал Панчарево-Павлово“ – една „мечта“, вдъхновена от Сталинския план за преобразуване на природата с цената на безвъзмезден, отчасти свръхчовешки труд. Какво се случва и какви са последствията, когато определени политически решения се намесват в екологичното равновесие с цел да променят изцяло пейзажа? Проектът надгражда нет-арт работата „Софийското море“ на онлайн платформата EXN Lagoon, курирана от Киара Картучия през 2022/2023 г.

На 22 юли, в рамките на публичната програма към изложбата, Андреа Попйорданова и Франческа Кастанети ще организират работилница-разходка в местност Въртопо – късче земя в покрайните на София, което не е нито парк, нито застроена зона. Чрез колекция от растения, истории и находки Франческа и Андреа ще създадат непотребен пътеводител за едно неизползвано пространство и ще поканят всички да го опознаят и да размишляват върху идеите за ценност, стойност и красота в отношенията ни със земята, като всеки ще допринесе за изданието към проекта “A useless guide to Vartopo and its weeds”. Изданието “A useless guide to Vartopo and its weeds” ще бъде представено на 3 август заедно с лекция на Франческа относно нейната практика като етноботаник и връзката на етноботаниката с културата и науката.

Били Матеева се занимава с графичен дизайн и изкуство, вдъхновено от ежедневието. С ирония към сакралното и бъркаща необикновеното с прозаичното, тя изготвя произведения с познатия на съвременниците ѝ сладко-кисел вкус. Участва в изложбите Sofia Art Projects II: Руини и империи, Ларгото на София, 2022 г.; FIG.2: My Head Is a Photodumb, Ко-оп, 2022 г.; Арт старт: Млади художници, които да следим, Credo Bonum, 2021 г. и др.
 
 
Елена Назърова е български визуален артист от София. В творческата си практика, тя използва различни медии и техники, които избира и адаптира спрямо търсеното съобщение, докато изследва различни аспекти на съвременното общество. Сред самостоятелните ѝ изложби са: Rest Assured в галерия ХАРТА, TOWNSMEN в Collect Gallery, Истанбул 2022 и в Plus 359 Gallery, София 2021; VAISAKHA project в бившата галерия Мургаш, 2017 и др. Участва и в множество групови изложби и фестивали като Istanbul Contemporary Art Fair 2022 / Collect Gallery; 14 Manifesta Biennial 2022 / ICA Sofia; Radical Imagination Art Residency 2020 / Goethe Institute & Ideas Factory & European Cultural Foundation; резиденция в студио Le Laboratoire de la Creation в Париж, и др.
 
 
Мария Налбантова е художничка, която живее и работи в гр. София. Практикува в полето на съвременните визуални изкуства. Експериментира с различни медии и техники, като рисунка, колаж, обекти, инсталация, видео и фотография. В артистичната си практика изследва социални и политически теми, като често реагира на определени пространства, където контекста на мястото и особените му характеристики са основна линия в работата ѝ. Друг път истории от конкретно място се превръщат в художествено произведение, като намерените обекти или материали, снимки или архиви, стават част от визуалната „плът“ на творбата. През 2022 г. участва в два от проектите на номадското биенале Манифеста 14 в Прищина, Косово – груповата изложба Self-Splaining (Триумф на емпатията) на Институт за съвременно изкуство – София и в „Центъра за наративни практики“ по покана на галерия OGMS; във фестивала за медийни изкуства Schmiede, Халайн, Австрия; в международната резиденция „Изкуство и Наука Варна“ vol.1 на ReBonkers. През март и април 2022 г. работи в Residency Unlimited в Ню Йорк, като носител на наградата „БАЗА“ за съвременно изкуство (2020 г.).