„Институт за създаване на илюзия за съществуване на възможни светове като средство за превръщането им в реалност” (ИСИСВССПР) е вътрешна институция. Тя се помещава в едно самостоятелно съществуващо измерение, което съдържа всички възможни представи за отношенията между хората. Те се отличават със собствен мотив и начин на действие. Техен основен стремеж е себеосъществяването. За постигането му те трябва да придобият статут на реалност в измерението на човешкия ум, като създават илюзия за такава. Не е съвсем неизвестно как се случва този процес. Възможно е при определени условия представите да се свързват с тази част на човешкия ум, която отговаря за независимите от него закономерности. Представите се себеосъществяват, когато в действията си хората се съобразяват с тях.
Представите определят начините, по които хората си взаимодействат, и така упражняват своето скрито влияние. С времето подобни представи създават в човешкия ум институции, чрез които той взаимодейства със себе си. Стига се до момента, в който умът не може да различи себе си от институциите, посредством които мисли. Така успешно се създава илюзия, че представата за реалност е единствената възможна. Институциите разпростират влиянието си върху все по-големи части от ума и най-вече върху осмислящите неочакваното. Така те правят невъзможно осъществяването на други представи.
Вследствие, все по-малко възможни светове получават достъп до човешкия ум. Това си проличава в характерната представа за липсваща възможност за избор. Тя може да е болезнена и дори унищожителна за този, който е под нейно въздействие и заплашва съществуването на измерението на възможните представи.
Задачата на „Института за създаване на илюзия за съществуване на възможни светове като средство за превръщането им в реалност“ е осъществяването на един противодействащ процес. При него умът се превръща в собствената си институция. Така той може да създава и направлява собствените си представи. За целта Институтът предоставя свободен достъп до измерението на представите за отношения между хората. Там, следвайки определени стъпки, всеки може да създава собствените си възможни институции. Техният запис и споделяне ги превръща във валидирана реалност.
Любомир Драганов има бакалавърска степен по Психология към Софийски Университет и магистърска по Артистични психо-социални практики към Нов Български Университет, както и професионална квалификация „Групов аналитик“ от Зигмунд Фройд университет – Виена. Също така е и автор на аудиовизуални творби като късомотражно кино, социална реклама, анимация, видео инсталация и виджей импровизация (https://www.youtube.com/vijdai). В момента работи в собственото си „Студио за преживявания“ (http://experiences.studio) в София.
